Родителство – лесна теория и сложна практика

Оказва се, че да си родител не е лесно нещо. Казваме „нещо”, защото е сложно да се даде определение на това, да отгледаш и възпиташ дете. Отначало бях написала „работа”, но… не е работа. Работата може да я специализираш, да учиш за нея, докато за родител се специализираш в движение, дори, ако си прочел някоя друга книжка на известен психолог за детското възпитание.

Та… каква ни е основната идея – родителите да обръщат внимание на нуждите на децата, да ги разбират. Понякога е много трудно- прибираш се капнал от работа, а то те гледа, хванало топката под мишница и те дърпа на улицата. Дааа, родителите имат също своите нужди. Тук идва тънкия момент за удовлетворение на нуждите и за постигане на консенсус, а много често, поднесената информация в прав текст на детето не го прави склонно към компромиси. Тогава най- често се използват двете лица на една монета- наградата и наказанието. При използване на награди в един момент ще се стигне до „ще го направя, но какво ще ми дадеш?” Много често това се приема с усмивка от възрастните, че още от малко е отворено към преговори J, но това е една основа за надграждане, която за в бъдеще може да изиграе лоша шега, особено в отношенията родител- дете. Другата страна на монетата- наказанието. Дали действа, ефективно ли е? Да не е като в онази реклама- 20г. пия сода и ми помага за киселините. Факт е, че след наказанието, е, може и не веднага, детето отново се връща към „прегрешението”, слагам кавички, защото в някои случаи то е такова само за нас, възрастните. Тогава, какъв е смисъла от наказания? Да научим децата си на сила?! Няма да забравя случката с две дечица на морето, вечерта в ресторанта. Малките деца си играят и в един момент се оказва, че са изровили част от пръста на една саксия на земята. Едната майка става, хваща детето си, плясва му няколко шамара и буквално го завлича до масата и го тръшва на стола. Детето е унижено. Другата майка тихо казва на детето си да върне пръстта, после мъника сам отива и сяда до нея и тя му казва как човека, който се грижи за цветето ще му стане много неприятно, ако отново някои изрови пръстта.

Зад определени действия има определени нужди. Разбирането им от родителя, води до изграждане на доверие към него, до споделяне. Естествено, не на всичко може да се казва ДА. В случая, когато нещо не може да стане, може да се покаже разбиране и детето може да се насочи към нещо друго, което също би му било интересно.

Стигне ли се до прилагане на практика, нещата стават по- сложни. Започне ли се обаче, да се мисли по начина нужда- действие, постепенно общуването с децата ни ще бъде все по- положително и пълноценно. Това, с възрастните също!