postheadericon Трудните деца – методи за оказване на своевременна помощ

Не е тайна, че агресията у децата през последните години бележи огромен ръст. Причините са много, но в статията можете да откриете част от важните, както и да намерите своевременно решение за справяне с този наболял пробле.

Днес „трудни деца“ придобива голяма актуалност и значимост, поради снижаването на възрастовата граница на децата с асоциално поведение. Този процес расте, което ни кара да търсим причините и да намерим адекватни методи за оказване на своевременна помощ. Честотата на разпространение на проблема сред общата популация на деца, според изследвания, проведени в страната през 1990 година показва, че между 12-15 % от учениците в начална училищна възраст имат трудности в обучението. Опитът и рактиката показва, че „трудните деца“ все по-често се срещат в предучилищна възраст, а лисата на адекватна педагогическа стратегия, която включва превантивни и превъзпитателни мерки води до недостатъчна готовност на учителите за работа с тези деца. Важно е усилията да бъдат насочени към оказване на подкрепа в отговор на специфичните потребности на тези деца и превенция спрямо появата на негативни последици в емоционален и поведенчески план.
Децата със специфични обучителни трудности, обикновено имат нормален или по-висок от средния интелект, креативни са и умеят да увличат останалите. Те притежават специфичен модел на възприемане, усвояване на информацията. Тези деца са физически здрави, но не е развито мисленето и въображението им.
Сложността при определяне на характера и причините за социализация на „трудни деца“ е в това, че те не са еднозначни, а многофакторни: варират от физиологични и физически нарушения до социални аномалии; проявяват се едновременно и създават у всяко дете своеобразни, неповторими съчетания.

За да бъде диагностичната оценка цялостна и достатъчно обективна е необходимо използването на стандартизирани тестове и методи от различни специалисти. Диагностичната дейност се извършва обикновено от логопеди и психолози, като всеки един от тях оценява различната област на развитие и възможности, в рамките на поредица последователни срещи.
Тя включва:
– Анамнестични данни за поведението и  развитието на ученика;
– Информация за поведението и представянето му в учебните часове;
– Характеристика от учителите в училище;
– Интервю с родителите и близки на детето;
– Прилагане на логопедични и психологични тестове за изследване на общото психично и езиково развитие
– Оценка на училищната зрялост на детето, а ако то е на възраст между 5-7 години, анализ на неговата училищна готовност.

Оценка на специфични обучителни трудности има за цел да установи равнището на когнитивната, езиковата и училищна зрялост и да докаже параметрите на несъответствие между потенциалните способности на детето да бъде обучавано и актуалното му представяне в отделните академични области. На базата на оценката на неговите ресурси биха могли впоследствие да се подберат адекватни походи и методи за подпомагане и работата.

Въвеждане на специализирани образователни програми в специфичните потребности на тази категория деца, осигуряване на адекватно обучение и образование.
Ключов елемент в ефективната комуникация и ръководенето на учебния процес за постигане на пълноценна реализация на децата със СОП е отношението на родителите и учителите към този проблем. От приоритетно значение е установяване на степента, в която и двете страни осъзнават наличието на обективни трудности при конкретното дете, както и отговорността, която носят за успешното му училищно и емоционално функциониране.
Семейството като един от основните компоненти на „микросредата“ взаимодейства с детската градина, с училището, приятелската среда на детето. Това взаимодействие е много важно и цели както осъществяване на възпитателните задачи, така и успешното адаптиране на детето към социума. Семейството е среда, в която подрастващия индивид формира своите впечатления за себе си и другите, развива чувството за собствена значимост и реализира своите възможности. С разширяването на социалните контакти и физическото израстване на детето, влиянието на семейството се запазва. Социалната подкрепа от страна на родителите и роднини е специфичен външен фактор, който регулира поведението, мислите и чувствата.
Съществува хипотеза, че негативното отношение на родителя към разпознаването на проблема в известна степен се дължи на отсъствие на осъзнаване, склоността към отричане, както и ниската готовност за формиране на обективна представа за реалните измерения. Всичко това оказва негативно отражение върху формиращата се детска личност и подкрепя тенденцията за задълбочаване на емоционалните и поведенческите особености във времето.
Истината е, че децата не могат сами да се справят със своите трудности, те се нуждаят от разбирането и помощта на родители и учители, тъй като без тяхната подкрепа, те са неуверени, чувстват се непълноценни и твърде различни от другите. Това става причина за тяхната демобилизация и загуба на интерес към учебните дейности, което води до формиране на ниска самооценка и негативен себеобраз.

Хиперактивност и дефицит на вниманието
В практиката често се налбюдава комбинация, при която училищните затруднения се съчетават с прояви на т.нар. хиперактивност с дефицит на вниманието /ADHD/. Това състояние се дефинира като разстройство на поведението с нарушение на вниманието, разсеяност, хиперактивност и затруднен контрол над импулсите.
За да бъде диагностицирано, то трябва да се наблюдава в продължение на поне 6 месеца, да поражда проблеми в академичното и социалното функциониране на детето, а проявите му да датират от преди 7 годишна възраст и да се открояват в две или повече ситуации.
В периода на ранното дество, физическата активност и импулсивното поведение са обичайни при децата и се приемат за норма. Те често тичат бе да си отдъхват, удрят се в предмети и в хора, задават постоянно въпроси. В началното училище остават високо активни, особено в групови игрови ситуации, реагират импулсивно при възбуда. Понякога степента им на активност може да се повлияе от попадането в непозната среда или от високото ниво на рисково поведение. Всъщност активността трябва да бъде оценявана не само като двигателна активност, а и в отговор на дразнители от типа на светлина, звук, допир. Същественото за нея е, че се нормализира, когато бъдат задоволени нуждите на детето. Вниманието на децата също варира като показатели, но като цяло концентрацията и устойчивостта са по-ниски с възрастта, а постиженията им са обвързани с детските интереси и предмета на занимание. Не бива да се пропуска факта, че общата активност на детето и устойчивостта на внимание зависят до голяма степен от неговия темперамент, поради което е нужна прецизна диференциална диагностика. Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина ,игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерна приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо да се научава кога е време да лудува и кога да се съсродоточи и да внимава.
За улеснение на работата на учителите и за повишаване на нейното качество могат да се използват следните принципи, методи и похвати:
– На детето трябва да се помага според нуждите му, а не според възрастта му;
– Необходимо е внимание, търпение и нежност, които да компенсират разочарования и огорчения;
– Детето да се насърчава дори и при най-малкия резутат, за да усети силата на своите възможности;
– Да се отделя повече време за съвместни игри и занимания;
– Детето да бъде защитавано, изслушвано и окуражавано.
– Да се порицава постъпката, а не личността на детето;
Методи и подходи:
– Учебен диалог – специално организиран от учителя или се използва ситуация;
– Игра – не се прекалява с нея, защото може да възбуди децата и да ги отклони от същественото.

Игрови прийоми. При работа за решаване на задачи учителят отбелязва тези, с които трябва да се работи още. Компютърна дидактична игра.
Работи се по двойки, като има задания от типа „Обясни на другарчето си“, „Проверете се един друг“, „Взаимна диктовка“, „Диалог по темат“ (по В.К. Дяченко).
Организиране на извънурочни полезни дейности – плуване, хореография, групови и индивидуални занимания за корекции а физическото развитие. (посещения на театри, музеи, работа с художествена литература и изкуство, създаване на атмосфера на доброжелателност и индивидуален подход).

Формиране на отговорност и отношение към дисциплината
За да може да се формира дисциплината в класа е много важно този процес да започне още от първите дни на постъпване на децата в детската градина и началното училище. Дисциплината не е нищо друго освен въвеждане, приемане и спазване на определени правила от децата и учениците. Много важно е усилията на педагозите в тази насока да са целенасочени, предварително планирани и последователни. Една програма за обучение в дисциплина се разработва в началото на учебната година и включва непременно три компонента:
– определяне на правила. Те могат да не са много, но трябва да са ясни
разбираеми за децата и да се подават на контрол. След обсъждане с
децата и учениците те се поставят в групата/класа и служат за модел за поведение.

– Определяне на последствията от нарушение на правилата. Поведенческият акт е отговор на въздействието на външни стимули – удовлетворяване на основни потребности на човека, материално поощряване, достъп до значима за личността дейност, социално признание. Учителят трябва своевременно да регистрира нарушенията – списък с нарушенията и имената на нарушителите.
– Поощряване на доброто поведение. Извършва се на същите списъци. Отбелязва се това поведение, което показва умението на ученика да взима разумни решения в различни ситуации. Поощренията закрепват правилното поведение, пораждат чувство на успешност, увереност в себе си. Това е важна съставна част от позитивната Аз-концепция.
Най-широко се използват социалното признание (вербална и невербална похвала от учителя, писмо или обаждане на родителите, снимка на най-добрите през седмицата) и достъп до дейности, доставящи удоволствие (компютърни игри, видеофилми, спорт и други). Поощрението е основния подкрепител на правилното поведение на човека. Негативното поведение се предизвиква от негативните явления в околната среда. Наказанията могат само да намалят лошите постъпки. Важно място във възпитанието на самоконтрол и саморегулация на поведението трябва да заеа работата по организиране на среда, която системно подкрепя доброто поведение.

Технологии за подкрепяне на доброто поведение: Обучаване на децата от началното училище на грижи за околните. Използване на знакова система, при която с различни символи (звездички, точки и др. )се подкрепя поведение, демонстриращо самоконтрол, желание да се помогне на другите, внимание.
Първоначалната намеса на педагогическия съветник се отнася до всички деца от един клас и цели да им даде положителен опит в първите години в училище. Той подпомага и учителите в тяхната педагогическа дейност, но в никакъв случай не управлява класа. Ролята му е двойна: прави преглед на състоянието на взаимоотношенията в класа и представя пред децата правилата за ефективно общуване; предлага на учителите да се изразяват по-мако критично и повече позитивно; подкрепя децата, с които обучаващите имат затруднения.
Какви са проявите на хиперактивността?
– Неспособност на детето да се задържа на едно място по време на учебния процес – занятие или урок;
– Невъзможност за спокойно и точно изпълнение на поставените задачи по време на обучение или игра;
– Неспокойни чести движения на крайниците или цялото тяло;
– Непрекъсната нужда от движене, без то да е необходимо за съответната ситуация;
– Непрекъснаст сремеж да е в центъра на вниманието на родители, учители или връстници. В много случаи прибягва и до негативни и агресивни прояви.
По време на игра нямат търпение да дойде техния ред, не спазват правилата и това води до агресия и конфликти. Поради невъзможност да се съсредоточи към детайлите, такова дете прави много грешки и не довежда решението на задачи, които изискват по-продължителни умствени усилия. Когато работи в група, неговото поведение е причина за проваляне или забавяне на изпълнението. Децата не одобряват подобно поведение и го изолират. Това води до раздразнение и още по-голяма агресивност. Така се получава затворен кръг.

Синдром на хиперактивност
Наличине на огромно количество кинетична енергия, които детето не може да управлява. Симпоматика – редуване на спокойно състояние и кинетично изригван . Имат ниска самооценка.
Мерки: Да се следи за точен, добър режим от семейството. Да се ляга навреме. Хранителен режим, не се препоръчва бяло брашно, сол, бяла захар, шоколад, сладолед и други подобни.
Фруктова захар трябва да се приема до 18, 19 часа. Да се регулира двигателната дейност, като се подходи индивидуално според интересите на детето. Пример, плуване, футбол, бягане и друг спорт, групов или индивидуален, какъвто е тенис на корт или бягането.
Друга мярка е да се направи оценка капацитета на детето, където то е най-силно и добро и когато е в криза да му се дават специфични задачи, например – да му се поставя кратка и лесна за решаване задача, да се наблегне на правилата.
Най-важният фактор по пътя на детето към пълноценен и щастлив живот са взаимоотношенията в семейството. Позитивна връзка с детето е най-големия приоритет. Ключът към бъдещето е да използвате силния им характер за добро.
Чрез рисувателен тест „моето семейство“ (В. Столин) да се проучат междуличностните отношения в семейството и отношението на детето към членовете на своето семейство е един важен и много показателен тест, който може да покаже много за семейната среда.
В рисунката детето изразява своите мисли, чувства, представа за света, умения, желания и насоки, които могат да ни дадат детайлна представа за случващото се в неговото съзнание. Връзката между детето и родителите има драматично значение за развитието на детето. Тя може да помогне, но може да причини и много болка, отчаяние, несигурност, враждебност със своята грижа, топлина, разбиране. Трябва да се внимава от презадоволяване и да има умереност в отношението между родител – дете.

Leave a Reply