postheadericon Лошата дума

Лошата дума – БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
prikazki

Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:

– Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?

– Че знам ли?

– Защо бе, човече?

– Ех, как да ти кажа, Мецо – “На мечка вяра да нямаш” казва народа Ама всички мечки не са такива, я! Мечката отговорила:

– То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:

– Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!

– Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. – Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:

– Вземи брадвата и ме удари по главата, ако не ще те изям.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.

– По-силно, по-силно! – рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. Минали години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:

– Какво стана, Мецо, с раната?

– Коя рана? – попитала мечката.

– Дето те ударих по главата.

— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

Leave a Reply