postheadericon Гатанки, броилки, въртележки

Гатанки
Detski-zabaven-sait-hlape-net

1. Греят над нас милиони цветя,
милиони цветя с красота несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има.

Що е то?

(Звездите)

2. Напразно цял ден от нея се крия. Тя тихо ме следва,
не дава ми мира. Вода не я мокри,
ни огън гори я. Затичам ли — тича.
Поспра ли се — спира. Дори ако кимна
сърдито с глава, тя също ми кимва.

Що е то?

(Сянката)

3. Тя ме води в бездънни простори
и отключва железни врати,
Тя си няма уста, а говори.
Тя си няма крила, а лети.

Що е то?

(Книгата)

5.

В буйните коси
на пролетния дъжд
седемцветен гребен
грейна изведнъж.

Що е то?

(Дъгата)

6.

Пакостнико, палаво момче,
ти със всичко хитро се задяваш.
Рошиш разцъфтялото дръвче.
Птицата на клона полюляваш.

Тичам с изподраскани нозе.
Падам, ставам, гоня те замаян:
— Пакостнико,
шапката ми взе.
Спри се,
шегобиецо нехаен.

Що е то?

(Вятър)

7.

Черен змей
се блъсва в планината
и се врязва в нея с бясна мощ.
Склон след склон
зад себе си отмята.
И редуват се край него
ден и нощ, ден и нощ…

Що е то?

(Влак)

8.

Буди се с усмивка
мартенска зора.
Добро утро, моя
майчица добра.
Свих ти росна китка
в пролетния ден,
мила моя майко —
слънчице над мен.

_Кой е този ден?_

(Осми март)

9.

Баба събуди се рано и рече:
— Внучета мили, елате и вижте —
лумна от изток червено огнище,
питка за всички опече.

Що е то?

(Слънцето)

10.

Край пътя малко юначе
е накривило малко калпаче.
Стои на един крак
и вика наперено:
— Моля,
чакам да бъда намерено!

Що е то?

(Гъбката)

11.

Грее рокля — пухкава и бяла.
Друга е до нея разцъфтяла.
Плитки две, усмивки две потайни,
смеят се лукаво: — Разпознай ни!
Две сестрички — живо огледало.
Двоен образ на едно начало.

Що е то?

(Близначки)

12.

Политам
до небето.
Пропадам
до земята.
Къде, къде, сърце, си полетяло?
Донесох песничка от облачето бяло.
Донесох ви перо от птица непозната.

И пак летя.
Смаляват се
дървета,
къщи,
хора.
Пораства хоризонтът до невиждан свят.
Кажете — кой издигна ме в простора?
Кажете — кой направи ме крилат?

Що е то?

(Въртележка)

13.

В сини-сини висоти
бърза ножица лети.
Тя небето разкроява —
няма майсторка такава.
Всеки, вярвам, я познава.
А познаваш ли я ти?

Що е то?

(Лястовица)

14.

В планината, в тъмното дере
хитро и потайно крие се сред здрача.
Но щом някой иде, ако разбере,
то като невидима сърна подскача.

Вредом и без отдих то снове
с ромон на води и с пеене на птици.
Що е то?
Повтаря всички гласове.
Що е то?
Разбира всякакви езици.

(Ехото)

15.

— Бре, вихри люляха гората.
Снегът беше всичко навял.
Но знаех аз — чакат децата
и мене, и моя чувал.

Пребродих планетата цяла.
Направих дълбока пъртина.
Донесох ви пълен чувала.
Доведох ви Нова година.

_Кой съм аз?_

(Дядо Коледа)

16.

Едно е слънцето — добро и светло —
в небесната градина.
Една-единствена като сърцето
е моята родина.

_Коя е тя?_

(България)

Тройна гатанка

1.

На плета се пери пак
жив будилник и юнак.
Има корона, но не е цар —
на десет съпруги е господар.

Що е то?

(Петле)

2.

Бавно слиза от баира.
Сред площада важно спира —
дългоух хубавец,
виден оперен певец.

Що е то?

(Магаре)

3.

През ливадите премина
гост, пристигнал от чужбина.
Службата му е такава —
жабите да преброява.

Що е то?

(Щъркел)

Географска гатанка

— Шест български града сме ние.
_Кои сме? Познай!_

— Еднаква е моята буква —
за начало и край.
— Една е и моята буква —
за начало и край.
— И моята буква една е —
за начало и край…

— Шест български града сме ние.
_Кои сме? Познай!_

Д……….д
К……к
О…..о
П….п
Е……е
Р…..р

(Димитровград, Казанлък, Оряхово, Пирдоп, Етрополе, Радомир)

Литературни гатанки

1.

В приказна градина разцъфтява
на дървото в нежните обятия.
Зрее,
натежава,
заблестява.
Ден и нощ я пазят трима братя.

Що е то?

(Златната ябълка)

2.

Житена питка —
в жив огън опечена.
Житена питка —
на децата наречена.
Житена питка —
търкаля се през годините,
през сезоните —
белите, жълтите, сините.
Достига до градове и села.
Питке от Стражица,
добре ни дошла.

Знам кой те омеси
за приказ и слава.
Всяко четящо дете
го познава.

_Кой е той?_

(Ангел Каралийчев)

Броилки
Седмица

— Едно!
— Едно кокиче снежнобяло,
камбанка звънка разлюляло,
разнася весело вестта:
— Хей, хора, идва пролетта!

— Две!
— Два автобуса летят по шосето.
Облаче прах помежду им остана.
„Жълтият“ бърза да стигне морето.
„Синият“ бърза да стигне Балкана.

— Три!
— Три птичи гнезда оживяха
на дървото под топлата стряха.
Почва първи — за песен — урок.
Почва първият полет висок.

— Четири!
— Четири ранобудни пчелички
четирилистна детелина намериха.
И крилата си гордо разпериха —
щастие носят за всички!

— Пет!
— Пет момчета покориха
белоснежен Черни връх.
Пет момчета китка свиха —
цвете с принебесен дъх.

— Шест!
— Шест играча от зеления отбор,
шест играча от тима червен
пълнят с олелия моя двор
през неделния безкраен ден.

— Седем!
— Седем братя и сестри —
седемдневна въртележка.
Може всеки да ги преброи
бързо и без грешка:
— Понеделник, Вторник, Сряда,
Четвъртък, Петък, Събота,
Неделя!

Седем братя и сестри —
седемдневна въртележка.

Преброилка

— Аз съм първи.
— Аз съм втори.
— Аз съм трети.

— Аз съм Любка.
— Аз съм Петьо.
— Аз съм Николай.

— Ще брои
и ще ни гони
този, който първи чуе:
— Край!

— Аз…

Броилка-пътешественик

ЕДНО момиче,
ДВЕ момчета,
ТРИ шарени петлета
ЧЕТИРИ часа вървяха,
ПЕТ панаира видяха,
ШЕСТ градове прекосиха,
СЕДЕМ юнаци надвиха,
в ОСЕМ балкана нощуваха,
ДЕВЕТ морета преплуваха
стигнаха ДЕСЕТ планети
с ДЕСЕТ космични ракети.

Спряха се там за обяд,
после поеха назад.

С ДЕСЕТ космични ракети
стигнаха ДЕСЕТ планети,
ДЕВЕТ морета преплуваха,
в ОСЕМ балкана нощуваха,
СЕДЕМ юнаци надвиха,
ШЕСТ градове прекосиха,
ПЕТ панаира видяха —
ЧЕТИРИ часа вървяха
ТРИ шарени петлета,
ДВЕ момчета,
ЕДНО момиче…

Хайде след тях да летим,
заедно с тях да броим.

Голяма броилка

— ЕДНО!
— ЕДНО момиче сплете
през пролетния ден
най-хубавото цвете
за маминия ден.

— ДВЕ!
— ДВЕ сестрички с пъстри блузки
и с трапчинки в леви бузки
веят алени кордели.
— Аз съм Ели!
— Аз съм Нели!

Ха иди, че ги познай.
Всички ще сгрешите май!

— ТРИ!
— ТРИ петлета вик надават.
Три петлета се надпяват:
— Първият съм между вас.
Кукуригу!
— Най-звънлив е моят глас.
Кукуригу!
— Моля, пръв певец съм аз.
Кукуригу!

Три петлета вик надават.
Три петлета се надпяват…

— ЧЕТИРИ!
— ЧЕТИРИ пътя от път уморени
спират на хлад край тополи зелени.
Черни и прашни ръце си подават…
Смешни и тъжни неща си разправят…
— Бре, окъсняваме.
— Време е вече.
— Чао, братлета.
— Отивам далече.

С братска прегръдка те се прощават.
Четири пътя на път се отправят.

— ПЕТ!
— ПЕТ момчета имат тайна,
тайна сладка и незнайна.
Нека почне се ваканция,
нека превали дъждът —
всяка радио– и телевизионна станция,
всички вестници ще загърмят
и с един възторжен глас
ще разнасят новината:
— Пет момчета от Бургас
кацнали са на Луната!

— ШЕСТ!
— ШЕСТ бели коне без седло и юзда
от речния вир жадно пият вода.
И гледат в реката с почуда и страх,
че други коне са дошли като тях —
шест бели коне без седло и юзда,
от речния вир да отпият вода.

— СЕДЕМ!
— СЕДЕМ цвята рейна
в миг дъгата ненадейна
като мост — от равнината
та до края на Земята.

— ОСЕМ!
— ОСЕМ кукли има Цветелина.
С осем имена ги тя нарича.
Пее им за детската градина.
Разсъблича ги
и ги облича.
А с една-едничка дума само
осемте отвръщат:
— Мамо, мамо…

— ДЕВЕТ!
— ДЕВЕТ изворчета — кой ще ги открие?
Девет ручейчета — кой ще спре?
— Още малки сме, но утре ние
вече ще се казваме море.

— ДЕСЕТ!
— ДЕСЕТ пръстчета работни
трудили са се до мрак.
Десет пръстчета работни
са измайсторили влак.
Има той места за всички.
Влакът вози без билет.
— Аз ще бъда машинистът
и ще седна най-отпред.

— ЕДИНАДЕСЕТ!
— ЕДИНАДЕСЕТ спирки има, додето
достигнем до летните морски игри.
Автобусът отива натам, към морето.
Лети край поляни, реки и гори.

Единадесет спирки — селца и градчета —
различни по хубост, по име и глас,
ни подканят: — Хей, юначни момчета,
хей, момичета мили, поспрете при нас!

Единадесет пъти въздъхваме ние
край къщи, площади, цветя и лозя.
А шосето напред и на изток се вие
там, дето ни чакат безброй чудеса.

— ДВАНАДЕСЕТ!
— ДВАНАДЕСЕТ месеца —
вярна дружина —
Зима и Пролет,
Лято и Есен.
Дванадесет месеца —
пълна година
със сняг и със слънце,
с въпроси и с песен.

Въртележки
Петьо педя човече

— Ей ми лявата ръка.
Ей ми дясната ръка.
Вляво шумоли дъбрава.
Вдясно —
сребърна река.

Завъртях се на пета,
всичко в миг се превъртя —
вдясно зашумя дъбрава,
вляво —
сребърна река.

Ах, навярно вече лява
стана дясната ръка?

Рожден ден

Петьо има ден рожден.
Ходи чист и пременен.

Петьо буквите познава.
Петьо весело брои.
Щом подарък получава,
ласкаво благодари.
Петьо котката не дразни,
а посреща гости важни.
И пред всички и за всички
Петьо духва пет свещички.

Много гости се събраха
и край тортата запяха:
— Петьо има ден рожден.
Ходи чист и пременен…

Аз раста

От крехката розова пъпка
разкошен разцъфва цветът.
От малката, първата стъпка
започва най-дългият път.

От борче разперва се бора.
От зрънце — пшеничният клас.

Растат и големите хора
от малки деца
като нас!

Книга-въртележка

Любка подари на Николай
книга с кум Вълчан и кума Лиса.

Бързо я прочете Николай
и на първа страница написа:
— Любка
подари
на Николай
книга с кум Вълчан и кума Лиса.

… Тази въртележка няма край.

Сън

Златно зрънце спи в земята
и сънува сън.
… Снежка пелена отмята.
Пролет е навън.
Сред разлюшнатата нива,
строен и зелен,
стрък се вдига и отпива
в слънчевия ден
синева от свод небесен,
весел детски глас,
лястовича млада песен.
Става житен клас.
Наедрява,
натежава.
Към пръстта глава снишава
и дочува в равнината
чист и ясен звън:
— Златно зрънце спи в земята
и сънува сън…

Зимна въртележка

Първи весел сняг, здравей.
Цялата земя навей.
Разпростри се, бял и чист,
като неизписан лист.

Подир тебе с рой цветя
ще се втурне Пролетта.
Лятото ще лее пот.
Есента ще сбира плод
от полето натежало.

И отново
отначало
Зима ще се залюлей.

— Първи весел сняг, здравей…

Минута

Полетява шейната.
Дъхът ни се спира.
И вятърът пъшка след нас.

Ах, за тази минута
назад по баира
катерим се ние
цял час.

Полетява шейната…

Тайна

Тайна, прошепната кратко,
някаква свръхважна тайна!

Петьо я каза на Владко.
Владко я каза на Райна.
Райна след час довери я
под пълен секрет на Мария.
Тя пък я каза на Спас,
дето е в другия клас.

Връща се Петьо в дома.
Среща го Любка сама.
Любка му тайно съобщава
тайна, дочута от Сава —
тайна, прошепната кратко,
някаква свръхважна тайна!
Мими я чула от Райна.
Знае я и Десислава.

Шшшт, тайната продължава!

Златна рибка

Рибке, Златна рибке, изпълни ми
моите три желания докрай.

Дай ми приказки непреброими.
За далечен път крила ми дай.

И желание за всеки ден —
мама винаги да е до мен!

— Рибке, Златна рибке…

Първокласник

Сам пред дъската заставам.
Вземам в ръка тебешир.
Мога без грешка да пиша:
— Мама,
България,
мир!

А-Бе-Ве

Аз съм българче!
От татко и от мама
се научих тези думи да изричам.
С Вазовото слово,
с обич най-голяма
искам българче да се наричам.

Българската реч
у мен пулсира жива —
изворче бездънно,
птица гласовита.
Българската реч
далеко с мен отива —
син простор,
звезда зорница,
медна пита.

Вея българското знаме с трите цвята —
в него ми е коренчето на сърцето.
В дълъг път поемам с песен недопята,
песен — от земята до небето:
— Аз съм българче…

Театър

Нищо, че артистите са двама,
а пък зрителите — само трима.

Може представление да има!
Угасете лампата голяма.
Вдигайте чаршафната завеса.
И повярвайте на чудесата.

На децата новата пиеса
заблестява ярко в мрачината.
В нея винаги щастлив е краят.
Чувствата са пламенни и чисти.
В нея по веднъж поне играят
даже най-великите артисти.

Еква песничка неповторима.
Край за детския театър няма.

… Нищо, че артистите са двама,
а пък зрителите — само трима.

Въпроси, въпроси

Мили момичета,
храбри момчета, острооки и чипоноси,
слуша Земята — зелена планета —
вашите трудни въпроси.

— Защо има болест неизлечима?
— Защо е цъфтенето кратко?
— Защо има мъка?
— Нали ще ги има винаги мама и татко?

— Защо отлетяват красивите птици?
— Защо дните стават студени?
— Вие били ли сте ученици
с разтуптяно сърце — като мене?

— Как да живея?
— Как да бъдем щастливи
на свойта зелена планета?

Питайте.
Трупайте въпроси горчиви,
мили момичета, храбри момчета…

Пролетна въртележка

От сън събудих се, защото
почука някой по стъклото.
Не, татко ми това не беше,
не бяха белите череши —
край нашата висока стряха
две лястовици се въртяха —
от слънцето опиянени,
навън те викаха и мене.

Изтичах радостно на двора.
Озърнах се да видя хора,
та първи да им известя,
че прилетява пролетта.

Но там едно момиче вече
дочух да вика отдалече:
— Събудих се от сън, защото
почука някой по стъклото…

Пред къщи,
порти и стобори
отвред прииждаха деца
под лястовичите крилца.
И всяко тази вест повтори:
— От сън събудих се, защото
почука някой по стъклото…

Нощен разговор

— Спи.
Дърветата заспаха.
Стихнаха гнездата.
— Мамо,
като стъпя на стобора,
стигам ли Луната?

— Спи.
Притихват ветровете.
Лягат си щурците.
— Мамо,
вярно ли, че има хора
горе на звездите?

— Спи.
Баща ти уморен е.
Кубчетата спят.
— Мамо,
като литна, ще те взема —
и жени летят.

— Спи.
Звездите са далече.
Много късно стана.
— Мамо,
днес видях звезда в реката.
Утре ще я хвана.

— Спи…

Колело на годината

Малко или много време се измина?
Превъртя се
колелото на една година.

ЯНУАРИ прави през снега пъртина.
ФЕВРУАРИ свири с вихри мразовити.
МАРТА си облича дрехи пъстрошити.
Космонавт АПРИЛ лети с ятата птичи.
МАЙ с венче от рози челото си кичи.
ЮНИ за ваканция люлей звънчето.
ЮЛИ е летовник в лагер край морето.
На богата жетва АВГУСТ е жетварят.
В коша на СЕПТЕМВРИ плодове товарят.
Подредил платна в полета и балкани,
всички на изложбата ОКТОМВРИ кани.
Стяга си НОЕМВРИ ските и шейната.
Вслушва се ДЕКЕМВРИ в песничка позната.

Малко или много време се измина?
Превъртя се
колелото на една година…

Слънчева въртележка

— Бумти, върти се въртележката.
Разтупва ми сърцето.
Прощавам се, разделям се,
издигам се над моя град.
От малкото площадче
гмурвам се почти в небето.
А след минута слизам гръмогласно
като водопад.

— Ехти, върти се въртележката.
— Аз карам самолета.
— Аз — мерцедес модерен!
— Аз — каручка с кон.

— Здравейте. Върнах се.
Донесох облаче.
— Доведох ви комета.
— И пак — довиждане!
Поемаме към слънчев небосклон.

— Трещи, върти се въртележката.
Елате до небето.
Избирайте си превоза —
каручка, мерцедес и самолет.

— Събирам
всички ваши страхове и думи
вдън сърцето.
— Аз ви дарявам
от самото Слънце блага вест.

— Тупти, върти се въртележката.
Обхождам небосклона.
— И стават чудни чудесии
в тия висоти —
не може самолетът
да надбяга коня.
Нагоре и надолу
мерцедесът след каручката пухти.

— Летиии, върти се въртележката…

Георги Струмски. Гатанки, броилки, въртележки
Издателство „Фльорир“, София, 1998
Редактор: Георги Братанов

Leave a Reply